сряда, 10 юни 2015 г.

3. Българска история (хумористичен прочит) - част III. Разширение при Крум и първия български краставичкометач



     След първите публикации за основаването на Българската държава и развитието на държавата при наследниците на Аспарух, днес ще разгледаме по хумористичен начин развитието на България при хан Крум. Ще разберем как България добива слава на футболните терени на Европа.

След успехите на малки вратички на Телериг и Кардам, следващият център-нападател на националния отбор, Крум, най-сетне получава възможност да разгърне таланта на българите в атака. Преди това обаче, за да си запази задния вход, той тръгва нагоре и малко по диагонал по картата. Там централният вкарвач попилява аварите и нокаутира добрата ламя Спаска с едно-единствено дясно кроше. Ламята е разфасована на килограм между България и франките (татковците на днешните французи, майките са неизвестни) и българите се връщат от похода подпийнали и с пълни фризери. 

После Крум попилява и най-големия съперник в групата - отбора на Византия. Ако вечното дерби започва при Аспарух, то за Крум може да се каже, че поставя началото на една серия от доста успешни мачове срещу съперника.

  Първо той финтира, че ще тръгне по дясното крило, а атакува по въздушно-капков път. Превзема столицата София (която въобще си няма представа за това), и оттогава Славия и Левски започват да спорят кой е най-стария клуб в България. И въобще Крум прави куп зулуми зад границата. Плячкосва толкова много, че българите тоя път се връщат пияни кат' мотики и с изтърбушени фризери. За назидание, жените им ги набиват пред децата. Пет пъти.

   Две години по-късно и император Никифор I решава да направи едно гости по терените на страната ни. Когато стига до Плиска, византийския отбор се отдава на  кражби кат' изтървани цигани - оттогава в България има липса на тоалетни чинии и хигиенни навици и са загубени завинаги дупките на гевреците и резервното чене на Лили Иванова. За ченето обаче не се знае дали не го е глътнала сама.  

След като си помисля, че това е краят на тия гадни копилита, императорът решава да напусне триумфално терена.  По време на хъркането на византийския отбор на стадион Върбишки проход, българите подкупват страничните съдии и изненадващо им правят изкутвена засада от най-малко 3 метра зад линията на Стара планина.

Според хрониката на историка Теофан Изкуфялник:  
„...Когато Никифор разбра, че път назад няма, извика: „Дори да имахме самолет, пак нямаше да избегнем смъртта!”, след което се напишка и ритна камбаната. А Крум му отговори: "Кат' не щеш скара-бира - на ти секира! Пълен мишок! Ние пък имаме ракети земя-въздух".“ Победата остава в историята като Голямото нощно трепане на хъркащи патки.

   При поливането на разгромния резултат в съблекалнята след мача, Крум е сниман с чашка-стограмка, направена от главата на Никифор. На главата с тиксо е залепен автентичия сопол на императора, излязъл като балонче при последния му дъх. Това е свързано с религията на прабългарите, които вярват, че по този начин се поема от божествената сила на всеки владетел, съсредоточена в лявата дупка на носа му.

  Две години по-късно, ханът (вече получил сред запалянковците в Европа прякора Крум Страшни) подготвя невиждано дотогава футболно щоу за терена в Константинопол. С помощта на пленени ромски инжинерчета и наемането на джуджета от Средната земя, българите построяват обсадни машини, които мятат развалени яйца и краставици.

Уникален български краставичкометач

Самия Крум успява да забие своето копие в портата на града, както и да метне тъща си през стените (също ритуали на древните българи). За още по-голям късмет, забива и два шамара на министъра на културата, Азис. 

Това обаче се оказва фатално - Азис е маскирана дърта циганка и урочасва хана преди мача. Настъпва смъртта на Крум. Не е известна точната причина, че най-вероятно сее подул от ядене на яйца, докато лично е инспектирал обсадните машини. Друга теория твърди, че е препил с ракиени ментета на тържествата по случай мятането на тъщата.

  През своето управление Крум полага големи усилия за укрепването на държавата, за отглеждането на обсадни корнишони и на щастливо снасящи кокошки. Законите му са строги и не правят разлика между българи, славяни и горепосочените кокошки, така че няма много-много изпълнения на селски бекове.

Любопитна подробност: Освен с победите си с разгромни резултати над империята (от 5 на квадрат до 146 на -1), хан Крум остава в историята и с опита си за създаването на Първи каспичански овчи противотанков изтребителен полк с вграден GPS и лаптоп под мишница (виж снимката за подробности). Опитът се оказва неуспешен - носенето на лаптоп под мишница се оказва доста трудно за усвояване от новобранците, които са пренасочени към производството на миризливи бомби с топлинно насочване.  

Редник Беее - ееееев
от изтребителния полк
                               
Толкова за прословутия български централен нападател хан Крум, а ние ще продължим с друг важен етап от историята на страната - Покръстването на България при Борис I (или Мисията със сапуна)